21.03.2017 г., 23:02 ч.

По пътеката 

  Поезия » Пейзажна
333 0 1

 

 

 

 

 

Невидим, в тишината
се прокрадва лъч,
нещо шушне във листака -
вятърът, нали е мъж,
нежно се прегръща 
със гората...

 

Чувам нейните въздишки
с всяка вейка, с всеки лист
и засрамен, че подслушвам 
скришом,
за ехо се провиквам... 
самотен завистлив турист...

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??