28 мая 2022 г., 20:01  

По пътеката към вечния живот – Втора част

813 9 16

              Втора част

 

Ще пристигне отново Христос,

с любовта да разпръсне тъмата

и прокара мисловния мост

към планета, далеч от Земята.

Ще събере Той своя народ –

сред душите духовни от Гея –

да ги води към правда, възход,

по пътеките на Водолея.

И за среща в съдбовния ден –

посред новата земна природа –

към Едема от Бог сътворен,

ще прекоси Той с тях небосвода...

    А животът всред новия рай

    ще пребъде всевечен, безкрай!

 

15 ноември 2021, 13:30 часът

27 май 2022, 12:30 часът

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Мария, за прочита и коментара на втората част! Радвам се да те приветствам тази вечер на моята страница! Желая ти здраве, щастие и много, много творчески успехи! Имаш хубава поезия, но поради проблем с очите,не успявам да се задържам дълго време на компютъра!
  • Подкрепям твоето творческо мислене, което се препокрива с моето. Време е да дойде духовното извисяване на човечеството!
  • Благодаря ти, Антоан, за днешното посещение, за прочита, добавката в "любими" и звездичката!
    Приятна и спокойна вечер!
  • Вярата е тази сила, която дава крила на човека да се издигне над логиката на ума и да лети на полета на мисълта! Не случайно в Библията се казва: "Всичко мога чрез Иисуса Христа, който ме укрепва!".
  • Благодаря ти, Миночка, за посещението и за хубавия коментар! Благодаря и за добавката в "любими" и здездичката! От сърце ти желая много здраве по пътеката на живота! Светлина да съпътства твоята чувствителна и духовна душа!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...