28.05.2022 г., 20:01  

По пътеката към вечния живот – Втора част

809 9 16

              Втора част

 

Ще пристигне отново Христос,

с любовта да разпръсне тъмата

и прокара мисловния мост

към планета, далеч от Земята.

Ще събере Той своя народ –

сред душите духовни от Гея –

да ги води към правда, възход,

по пътеките на Водолея.

И за среща в съдбовния ден –

посред новата земна природа –

към Едема от Бог сътворен,

ще прекоси Той с тях небосвода...

    А животът всред новия рай

    ще пребъде всевечен, безкрай!

 

15 ноември 2021, 13:30 часът

27 май 2022, 12:30 часът

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Мария, за прочита и коментара на втората част! Радвам се да те приветствам тази вечер на моята страница! Желая ти здраве, щастие и много, много творчески успехи! Имаш хубава поезия, но поради проблем с очите,не успявам да се задържам дълго време на компютъра!
  • Подкрепям твоето творческо мислене, което се препокрива с моето. Време е да дойде духовното извисяване на човечеството!
  • Благодаря ти, Антоан, за днешното посещение, за прочита, добавката в "любими" и звездичката!
    Приятна и спокойна вечер!
  • Вярата е тази сила, която дава крила на човека да се издигне над логиката на ума и да лети на полета на мисълта! Не случайно в Библията се казва: "Всичко мога чрез Иисуса Христа, който ме укрепва!".
  • Благодаря ти, Миночка, за посещението и за хубавия коментар! Благодаря и за добавката в "любими" и здездичката! От сърце ти желая много здраве по пътеката на живота! Светлина да съпътства твоята чувствителна и духовна душа!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...