По пътя
Отново съм на пътя безпризорен,
гонейки свойте вятърни мелници.
Дните минават във месеци и
търсене на нови понеделници.
А пътят е дълъг и пълен с неравности.
За някои даже - безсмислен.
Но аз, въпреки своите странности,
мисля, че той е единствен.
С надеждата пак да те срещна,
навлизам във всеки завой,
а след залез отново превръщам се
в пореден среднощен каубой.
С годините май примирих се
със скучните, пъплещи делници.
Да очаквам любов - уморих се,
но пък още вярвам във мелници!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Леонид Стоянов Все права защищены
