20 мар. 2009 г., 11:40

По пътя 

  Поэзия
911 0 13

Отново съм на пътя безпризорен,

гонейки свойте вятърни мелници.

Дните минават във месеци и

търсене на нови понеделници.

 

А пътят е дълъг и пълен с неравности.

За някои даже - безсмислен.

Но аз, въпреки своите странности,

мисля, че той е единствен.

 

С надеждата пак да те срещна,

навлизам във всеки завой,

а след залез отново превръщам се

в пореден среднощен каубой.

 

С годините май примирих се

със скучните, пъплещи делници.

Да очаквам любов - уморих се,

но пък още вярвам във мелници!

© Леонид Стоянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??