По пътя
Отново съм на пътя безпризорен,
гонейки свойте вятърни мелници.
Дните минават във месеци и
търсене на нови понеделници.
А пътят е дълъг и пълен с неравности.
За някои даже - безсмислен.
Но аз, въпреки своите странности,
мисля, че той е единствен.
С надеждата пак да те срещна,
навлизам във всеки завой,
а след залез отново превръщам се
в пореден среднощен каубой.
С годините май примирих се
със скучните, пъплещи делници.
Да очаквам любов - уморих се,
но пък още вярвам във мелници!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
