по пътя
"Пиеш ли вода - мисли за извора"
Ослепях. От коловозите.
Толкова метални, празни, сиви,
че се сляха с въздуха,
толкова износени, безкрайни,
чужди...
Спънах се. Във ароматите.
Толкова стоманени, лъчисти,
че заслепиха картата,
толкова лъжливи, нови,
бляскави...
Оглушах. От гласовете си.
Толкова копнежни, нощни, мои,
че ги докосвах,
толкова безмилостни, реални,
искащи...
Ожаднях. От себе си.
Толкова разумна и изгубена,
че те измислях,
толкова далечна, чужда,
споменна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ася Все права защищены
