Mar 6, 2008, 8:29 PM

по пътя

  Poetry
927 0 7

                                 
      иеш ли вода - мисли за извора"


Ослепях. От коловозите.
Толкова метални, празни, сиви,
че се сляха с въздуха,
толкова износени, безкрайни,
чужди...

Спънах се. Във ароматите.
Толкова стоманени, лъчисти,
че заслепиха картата,
толкова лъжливи, нови,
бляскави...

Оглушах. От гласовете си.
Толкова копнежни, нощни, мои,
че ги докосвах,
толкова безмилостни, реални,
искащи...

Ожаднях. От себе си.
Толкова разумна и изгубена,
че те измислях,
толкова далечна, чужда,
споменна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...