По пътя
- Като стих край дърветата тичахме
- и проблясваше в душното лято,
- от косите ти - тъжно момиче,
- пожълтялата есен на златото.
- Полуделият ден ни прегърна
- и целуна ни с топла въздишка,
- а в небето летяха безшумно,
- бели ангели с тихи усмивки.
- И поехме по пътя нагоре,
- цял осеян със тръни и троскот.
- Сътворен от сълзите на хората
- и нозете кървящи на Господ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Цанов Все права защищены
