25 июн. 2008 г., 11:41

По пътя

783 0 7
 
  •                     Като стих край дърветата тичахме
  •                     и проблясваше в душното лято,
  •                     от косите ти - тъжно момиче,
  •                     пожълтялата есен на златото.
  •                     Полуделият ден ни прегърна
  •                     и целуна ни с топла въздишка,
  •                     а в небето летяха безшумно,
  •                     бели ангели с тихи усмивки.
  •                     И поехме по пътя нагоре,
  •                     цял осеян със тръни и троскот.
  •                     Сътворен от сълзите на хората
  •                     и нозете кървящи на Господ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Цанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...