Като стих край дърветата тичахме
и проблясваше в душното лято,
от косите ти - тъжно момиче,
пожълтялата есен на златото.
Полуделият ден ни прегърна
и целуна ни с топла въздишка,
а в небето летяха безшумно,
бели ангели с тихи усмивки.
И поехме по пътя нагоре,
цял осеян със тръни и троскот.
Сътворен от сълзите на хората
и нозете кървящи на Господ...