По пътя
- Като стих край дърветата тичахме
- и проблясваше в душното лято,
- от косите ти - тъжно момиче,
- пожълтялата есен на златото.
- Полуделият ден ни прегърна
- и целуна ни с топла въздишка,
- а в небето летяха безшумно,
- бели ангели с тихи усмивки.
- И поехме по пътя нагоре,
- цял осеян със тръни и троскот.
- Сътворен от сълзите на хората
- и нозете кървящи на Господ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
