25 июл. 2024 г., 19:34

По пътя 43

398 0 0

     П О П Ъ Т Я 4 3

 

Селата ни отдавна пустеят,

лишени от звъна на младежкия смях,

закономерно,монотонно,бавно изчезват...

Дълбоко в подсъзнанието безвъзвратно потъват спомените за тях...

 

"Обаче,Друг път" казва малкият Митко Миташки

и връща спомена за едно горещо отдавнашно пладне,

в което обединен Човешкият Дух за живота хлапашки,

не позволи на Вярата в Доброто,да падне.

 

Трудно се живее във чекмедже.

Много внимавайте с чекмеджетата с многобайтова памет,

те ви лишават от Живота,който навънка тече,

Живота в компютрите е жестока и подла измама.

 

28.05.2024г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...