По пътя 43
П О П Ъ Т Я 4 3
Селата ни отдавна пустеят,
лишени от звъна на младежкия смях,
закономерно,монотонно,бавно изчезват...
Дълбоко в подсъзнанието безвъзвратно потъват спомените за тях...
"Обаче,Друг път" казва малкият Митко Миташки
и връща спомена за едно горещо отдавнашно пладне,
в което обединен Човешкият Дух за живота хлапашки,
не позволи на Вярата в Доброто,да падне.
Трудно се живее във чекмедже.
Много внимавайте с чекмеджетата с многобайтова памет,
те ви лишават от Живота,който навънка тече,
Живота в компютрите е жестока и подла измама.
28.05.2024г.гр.Свищов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Кръстев Всички права запазени
