Jul 25, 2024, 7:34 PM

По пътя 43 

  Poetry » Other
51 0 0

     П О П Ъ Т Я 4 3

 

Селата ни отдавна пустеят,

лишени от звъна на младежкия смях,

закономерно,монотонно,бавно изчезват...

Дълбоко в подсъзнанието безвъзвратно потъват спомените за тях...

 

"Обаче,Друг път" казва малкият Митко Миташки

и връща спомена за едно горещо отдавнашно пладне,

в което обединен Човешкият Дух за живота хлапашки,

не позволи на Вярата в Доброто,да падне.

 

Трудно се живее във чекмедже.

Много внимавайте с чекмеджетата с многобайтова памет,

те ви лишават от Живота,който навънка тече,

Живота в компютрите е жестока и подла измама.

 

28.05.2024г.гр.Свищов

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??