По пътя 43

     П О П Ъ Т Я 4 3

Селата ни отдавна пустеят,

лишени от звъна на младежкия смях,

закономерно,монотонно,бавно изчезват...

Дълбоко в подсъзнанието безвъзвратно потъват спомените за тях...

"Обаче,Друг път" казва малкият Митко Миташки

и връща спомена за едно горещо отдавнашно пладне,

в което обединен Човешкият Дух за живота хлапашки,

не позволи на Вярата в Доброто,да падне.

Трудно се живее във чекмедже.

Много внимавайте с чекмеджетата с многобайтова памет,

те ви лишават от Живота,който навънка тече,

Живота в компютрите е жестока и подла измама.

28.05.2024г.гр.Свищов