25 jul 2024, 19:34

По пътя 43 

  Poesía » Otra
52 0 0

     П О П Ъ Т Я 4 3

 

Селата ни отдавна пустеят,

лишени от звъна на младежкия смях,

закономерно,монотонно,бавно изчезват...

Дълбоко в подсъзнанието безвъзвратно потъват спомените за тях...

 

"Обаче,Друг път" казва малкият Митко Миташки

и връща спомена за едно горещо отдавнашно пладне,

в което обединен Човешкият Дух за живота хлапашки,

не позволи на Вярата в Доброто,да падне.

 

Трудно се живее във чекмедже.

Много внимавайте с чекмеджетата с многобайтова памет,

те ви лишават от Живота,който навънка тече,

Живота в компютрите е жестока и подла измама.

 

28.05.2024г.гр.Свищов

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??