limeruna (Йоана)
565 3355
1 февр. 2016 г., 23:14  

По пътя 

  Поэзия » Любовная
435 0 7

Цялата действителност те е обвила с прегръдка,
а ето ме, аз съм тук и не мога.
Вземи ме, когато си далече,
в джобче на мрака, далеч и от Бога.
В сърцата доброто кълни ли кълни
далече... Душата е шепнеща мъка.
Вземи ме, когато ме няма при теб
и вярваш в дъжда, прегърнал природата.
Изгрев, дъга, сънувам света.
Взимай ме с теб, за да нямам тревоги.
Гората шуми, а ти си до мен
и по пътя. Носи ме, пази ме, до мен...

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Виолета, Валери, Гавраил, благодаря и на вас
  • Целият стих е изграден от смисъла на двете думи"вземи ме".Те са близост,откровение,любов,всеотдайност.Красиво.Поздравление!
  • Чудесно е!Поздравления!
  • Благодаря ви!
  • Много силен зов..., от дълбините на сърцето...!!!
  • Поздравления за прекраната поезия!!!
  • Отново тази невероятна и неподкупна нежност, която изгражда тъканта на стихотворенията ти, Лимеруна. Текстът ти ме завладя. В него няма милиграм фалш и притворство. Пожелавам ти винаги да пишеш така!

    "Вземи ме, когато си далече,
    в джобче на мрака, далеч и от Бога...
    Гората шуми, а ти си до мен
    и по пътя. Носи ме, пази ме, до мен..."

    Разкошни и паметни редове!
Предложения
: ??:??