Цялата действителност те е обвила с прегръдка,
а ето ме, аз съм тук и не мога.
Вземи ме, когато си далече,
в джобче на мрака, далеч и от Бога.
В сърцата доброто кълни ли кълни
далече... Душата е шепнеща мъка.
Вземи ме, когато ме няма при теб
и вярваш в дъжда, прегърнал природата.
Изгрев, дъга, сънувам света.
Взимай ме с теб, за да нямам тревоги.
Гората шуми, а ти си до мен
и по пътя. Носи ме, пази ме, до мен...
© Йоана All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
