6 нояб. 2016 г., 18:04

По пътя

862 2 0

С добротата,
ще достигнеш светлината!
Ще преминеш през огньове,
вдън земя ще се заровиш,
ще се влачиш,
ще се ровиш,
ще крещиш
и ще дрънкаш със окови.
В непрогледен мрак
ще искаш да останеш,
че душата вика, а езикът съска.
Поглед впит в безкрая,
сърцето биещо за края.
И ще драпаш, и ще драскаш,
и ще се мъчиш да дишаш
едва-едва...
И ще се заблуждаваш,
че не чувстваш,
докато изливаш думи тежки.
Спри се,
дишай, дишай,
отпусни се!
Лошото убива,
изпраща те във ада,
пържиш се в казана,
но сърцето студено,
пробива с острите си ръбове,
а за щастие тръгнал си ти
по непознати брегове.
Хайде, спри се,
дишай, дишай!
Лъчът светлина ще те поведе,
довери се, тръгни,
светлината обгърни
и добър бъди!
А сега, как се чувстваш ти?
Щастлив, нали?!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Минчева Все права защищены

Знам ...

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...