По пътя

С добротата,
ще достигнеш светлината!
Ще преминеш през огньове,
вдън земя ще се заровиш,
ще се влачиш,
ще се ровиш,
ще крещиш
и ще дрънкаш със окови.
В непрогледен мрак
ще искаш да останеш,
че душата вика, а езикът съска.
Поглед впит в безкрая,
сърцето биещо за края.
И ще драпаш, и ще драскаш,
и ще се мъчиш да дишаш
едва-едва...
И ще се заблуждаваш,
че не чувстваш,
докато изливаш думи тежки.
Спри се,
дишай, дишай,
отпусни се!
Лошото убива,
изпраща те във ада,
пържиш се в казана,
но сърцето студено,
пробива с острите си ръбове,
а за щастие тръгнал си ти
по непознати брегове.
Хайде, спри се,
дишай, дишай!
Лъчът светлина ще те поведе,
довери се, тръгни,
светлината обгърни
и добър бъди!
А сега, как се чувстваш ти?
Щастлив, нали?!!