30 мая 2024 г., 10:18

По пътя

266 0 0

          П О   П Ъ Т Я

 

Поетите оплитат с бримки от думи

на мисълта най-магичната дреха,

що Душата да пази по опасните друми.

по които странствайки тя търси утеха.

 

Привличат я сложните ритми на джаза,

забулени в импровизациите на цветните полусенки,

родени от контраста на черно и бяло,

блестящи в лъчите на утрото светло.

 

                                      -&-

 

P.S. След от мен направената забележка*,

Александър Томов влезе във пътя

и на Мая Костадинова всички уважени колежки

в ритуала на розата, са от галантност вече обгърнати.

 

*Забележката беше направена в И И 2 от 18.05.2024г.

 

15.05.2024г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...