Поетите оплитат с бримки от думи
на мисълта най-магичната дреха,
що Душата да пази по опасните друми.
по които странствайки тя търси утеха.
Привличат я сложните ритми на джаза,
забулени в импровизациите на цветните полусенки,
родени от контраста на черно и бяло,
блестящи в лъчите на утрото светло.
-&-
P.S. След от мен направената забележка*,
Александър Томов влезе във пътя
и на Мая Костадинова всички уважени колежки ...