По пътя

          П О   П Ъ Т Я

Поетите оплитат с бримки от думи

на мисълта най-магичната дреха,

що Душата да пази по опасните друми.

по които странствайки тя търси утеха.

Привличат я сложните ритми на джаза,

забулени в импровизациите на цветните полусенки,

родени от контраста на черно и бяло,

блестящи в лъчите на утрото светло.

                                      -&-

P.S. След от мен направената забележка*,

Александър Томов влезе във пътя

и на Мая Костадинова всички уважени колежки

в ритуала на розата, са от галантност вече обгърнати.

*Забележката беше направена в И И 2 от 18.05.2024г.

15.05.2024г.гр.Свищов