По пътя
Вървях аз, падах и ставах бавно,
крачих по пътя стъпка по стъпка.
Пишех за България с минало славно,
едно кътче от рая, това е моята страна!
И раждаха се стихове под моето перо,
за живота на хората, за тъга и любовта.
А те ги четяха с радост и усмивка на уста,
а моята награда за това е думата Благодаря.
И вървят с мен моята муза, красива жена,
тя ми е в мислите и тя ми е в съня.
Заедно са с моята Вяра и Надежда ...