1.01.2025 г., 8:26  

По пътя

389 0 1

                                        По пътя

 

Вървях аз, падах и ставах бавно,

крачих по пътя стъпка по стъпка. 

Пишех за България с минало славно,

едно кътче от рая, това е моята страна!

 

И раждаха се стихове под моето перо,

за живота на хората, за тъга и любовта.

А те ги четяха с радост и усмивка на уста,

а моята награда за това е думата Благодаря.

 

И вървят с мен моята муза, красива жена,

тя ми е в мислите и тя ми е в съня.

Заедно са с моята Вяра и Надежда 

те са моят стимул аз да продължа.

 

Имам си и две момчета, моите деца,

те са моята гордост, радост и тъга!

Те ще продължат моят път на света,

заедно с книжните ми рожби, моите книжа!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...