11 мар. 2010 г., 22:35

По пътя на живота

908 0 19

 

 

Минавам през живота си пеша,

между добро и злото криволича.

Търся любовта и сродната душа,

която без въпроси може да обича.

 

Аз много кръстопътища открих,

даже някои без изход и посока.

Приятелства фалшиви изгорих

и сама платих цената им висока.

 

Опитвах горчивата сол на сълзите,

понякога змийски езици откъсвах.

Сърце, топлина дарих на добрите,

а пред истината се прекръствах.

 

В днешния ден, от четири посоки,

в шепите си светлина събирам.

Чудно – все още вярвам дълбоко,

че има някой, който ме разбира.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Истинско! Дано го разбере и който трябва. Толкова положително излъчване имаш, заслужава да бъде споделено! Поздрав, Водолейче!
  • Харесвам много : псевдонима ти,снимката на профила,стиховете ти!Всички виждаме светлината в теб,не може да не я види и този,който е най-важният човек за теб!!!!
  • Радвам се, че бяхте тук и още повече, че намерихте толкова добри думи! Благодаря!
  • Всички, които четем стиховете ти - те разбираме. Поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...