По равно разделихме късчетата самота...
В остатъка от спомени
открих кратък миг на една раздяла.
В хилядите, вехти клони оголени,
получих на парченца накъсаното „цяло”...
В истерията от сънища
повиках две изгубени души.
Поне там да не бъдат същите -
див отпечатък от изгубени мечти...
В крехката светиня
преплетох пръсти, като за молитва,
ала не зарекох нищо и немислила
отминах, сетне гласът пресипна...
В тебе оставих си късчета надежда.
В мене премълчах думи скрити.
И продължила по пътя, който ни отвежда,
аз притихнах... На пук устните ми бяха свити...
... защото не исках пак да съм загубила...
не исках парещи истерии...
И ласките останаха си несънувани,
и две длани сплетени като за последно...
И опустяла беше улицата...
Ъгълът самотен зееше отсреща...
Нямаше за връщане приумици...
Грешка щеше да е всяко неистово обръщане...
Раздяла бе, а нямаше сбогуване...
Ни сълзи или мъничко тъга...
Само поглед, сетне мисъл за завоя...
По равно разделихме късчетата самота...
открих кратък миг на една раздяла.
В хилядите, вехти клони оголени,
получих на парченца накъсаното „цяло”...
В истерията от сънища
повиках две изгубени души.
Поне там да не бъдат същите -
див отпечатък от изгубени мечти...
В крехката светиня
преплетох пръсти, като за молитва,
ала не зарекох нищо и немислила
отминах, сетне гласът пресипна...
В тебе оставих си късчета надежда.
В мене премълчах думи скрити.
И продължила по пътя, който ни отвежда,
аз притихнах... На пук устните ми бяха свити...
... защото не исках пак да съм загубила...
не исках парещи истерии...
И ласките останаха си несънувани,
и две длани сплетени като за последно...
И опустяла беше улицата...
Ъгълът самотен зееше отсреща...
Нямаше за връщане приумици...
Грешка щеше да е всяко неистово обръщане...
Раздяла бе, а нямаше сбогуване...
Ни сълзи или мъничко тъга...
Само поглед, сетне мисъл за завоя...
По равно разделихме късчетата самота...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ди Все права защищены
