29 нояб. 2007 г., 09:08

По равно разделихме късчетата самота... 

  Поэзия
618 0 8
В остатъка от спомени
открих кратък миг на една раздяла.
В хилядите, вехти клони оголени,
получих на парченца накъсаното „цяло”...
В истерията от сънища
повиках две изгубени души.
Поне там да не бъдат същите -
див отпечатък от изгубени мечти...
В крехката светиня
преплетох пръсти, като за молитва,
ала не зарекох нищо и немислила
отминах, сетне гласът пресипна... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Все права защищены

Предложения
: ??:??