По равно разделихме късчетата самота...
В остатъка от спомени
открих кратък миг на една раздяла.
В хилядите, вехти клони оголени,
получих на парченца накъсаното „цяло”...
В истерията от сънища
повиках две изгубени души.
Поне там да не бъдат същите -
див отпечатък от изгубени мечти...
В крехката светиня
преплетох пръсти, като за молитва,
ала не зарекох нищо и немислила
отминах, сетне гласът пресипна...
В тебе оставих си късчета надежда.
В мене премълчах думи скрити.
И продължила по пътя, който ни отвежда,
аз притихнах... На пук устните ми бяха свити...
... защото не исках пак да съм загубила...
не исках парещи истерии...
И ласките останаха си несънувани,
и две длани сплетени като за последно...
И опустяла беше улицата...
Ъгълът самотен зееше отсреща...
Нямаше за връщане приумици...
Грешка щеше да е всяко неистово обръщане...
Раздяла бе, а нямаше сбогуване...
Ни сълзи или мъничко тъга...
Само поглед, сетне мисъл за завоя...
По равно разделихме късчетата самота...
открих кратък миг на една раздяла.
В хилядите, вехти клони оголени,
получих на парченца накъсаното „цяло”...
В истерията от сънища
повиках две изгубени души.
Поне там да не бъдат същите -
див отпечатък от изгубени мечти...
В крехката светиня
преплетох пръсти, като за молитва,
ала не зарекох нищо и немислила
отминах, сетне гласът пресипна...
В тебе оставих си късчета надежда.
В мене премълчах думи скрити.
И продължила по пътя, който ни отвежда,
аз притихнах... На пук устните ми бяха свити...
... защото не исках пак да съм загубила...
не исках парещи истерии...
И ласките останаха си несънувани,
и две длани сплетени като за последно...
И опустяла беше улицата...
Ъгълът самотен зееше отсреща...
Нямаше за връщане приумици...
Грешка щеше да е всяко неистово обръщане...
Раздяла бе, а нямаше сбогуване...
Ни сълзи или мъничко тъга...
Само поглед, сетне мисъл за завоя...
По равно разделихме късчетата самота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
