Nov 29, 2007, 9:08 AM

По равно разделихме късчетата самота... 

  Poetry
614 0 8
В остатъка от спомени
открих кратък миг на една раздяла.
В хилядите, вехти клони оголени,
получих на парченца накъсаното „цяло”...
В истерията от сънища
повиках две изгубени души.
Поне там да не бъдат същите -
див отпечатък от изгубени мечти...
В крехката светиня
преплетох пръсти, като за молитва,
ала не зарекох нищо и немислила
отминах, сетне гласът пресипна... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Random works
: ??:??