vega666 (Младен Мисана)
1671 14302
27 сент. 2014 г., 18:39  

По Робърт Шекли 

  Поэзия » Философская
965 1 12

Сега съм конфиналност

на пъстър низ от силуети

в кълбо от сенки.

Морето на илюзиите спи,

облегнато на лунната дъга.

Космическо мълчание

задава гамата от непонятности,

облъчващи един самотен аз.

Разголената крайност

е само вик

в предверие-тунел

на непокварена реалност,

която предстои.

Спиралата на охлюв

(от ухото ми стърчащ)

навътре в черепа

запътил се.

Възможно ли е

просто да ме няма...?

Да гледам отстрани

на себе си

в измислен свят,

който само със издишване се мери.

Възможно ли е да съм бил

преди да се родя,

а раждането да е сингулярната обратност.

Обърнат вектор в друго време

сред медузите-звезди

със пипала-лъчи към мен протегнати.

Копривни клетки

на милиарди километри

(на десет на ента парсека)

с 0,999...

вероятност...?

...Въпросите,

които вечно ще задавам,

дори в последния възможен свят

от разказа на Робърт Шекли.




© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Привет, Даниеле! Стихът е сложен и за мен по отношение на обясняване.

    Хубав уикенд!
  • Благодаря ти, Райна, за високата оценка и за този невероятен коментар.
    Силно ме трогна с вниманието си. И веднага искам да ти кажа:
    Обладаваш удивителна мъдрост. Но не следва да се учудвам, защото иначе фантастичната поезия, която пишеш, нямаше просто да съществува!

    Първата мисъл на Шекли, си обяснявам с това, че една наша компонента живее винаги извън вселената. И именно чрез нея можем успешно да опознаем цялата вселена, след време "делта те", разбира се. Но тази си компонента трудно ще опознаем, защото наблюдателят трябва да опознае себе си. Това означава, че висшата перцепторна функция се опитва да извърши авторефлексия. Но тогава тя просто се саморазпада.

    Втората мисъл на Шекли крие по-сложен "казус". И тук не съм съвсем сигурен, дали неговото виждане съвпада с истината. Защото слизайки към "дъното" на материята, ние всъщност, за да сме адекватни на онова, което наблюдаваме, следва да "пробудим" в нас една омнипотентност. Така нещата вече дори напускат диалектиката и отиват към омнилектиката.

    За мен е важно онова, което казваш на финала на коментара си. А то е Хорациевото Carpe Diem /Сграбчи мига/. Наистина, много точно отбелязваш, че една сянка ни дели от смъртта. И Пиндаровото възклицание: "Сън на сянка е човекът!" е именно в този дух.

    Твърде кратък е животът, за да може да си позволим лукса да се задълбочим върху него и твърде безсмислен, ако не направим опит за това!

    Прегръщам те, мило момиче, за тези великолепни разсъждения! Ти винаги ме караш да се замислям дълбоко и да се стремя да достигна до дъното на кладенеца на Прозрението.
  • Благодаря ти, Али! Трогнат съм от вниманието ти и от хубавите ти думи.

    Пожелавам ти една хубава и вдъхновена нова седмица!
  • Космическо мълчание,гама от непонятности, въпроси...
    Възможно е да е така, вероятно се е доближил до истината търсещият и неспокоен дух. Чувството за самота е смразяващо...
    Поздравления!
  • Благодаря, Никола! Трогнат съм от хубавите думи.

    Бог здраве да ти дава, за да си щастлив с най-близките си хора и да ни радваш с хубавата си поезия!
  • Написано с комически замах и вглъбеност!Подсилено с научни гледни точки!Това е характерно, за автор, като МИСАНА!Харесах, Приятелю!
    Поскитах малко из Космоса и солидно се замислих!Поздрави от мен
    и хубава неделна вечер!!!
  • Благодаря ти, Росене, за хубавите думи! Да, Робърт Мънроу говори за Земя 3 - паралелен свят на нашата Земя, в който самите ние водим паралелен живот.

    Приятна вечер и хубава нова седмица!
  • Доказано е,че има свят паралелен с нашия.Хората там не са по различни,напротив пороците са повече и по страшни.Тук или там по-важно е да мислим по нов начин!ПОЧИТ И УВАЖЕНИЕ,МИСАНА!
  • Да, Стойна, точно това ми говори. И се радвам, че един превъзходен поет, като теб е и едновременно дълбоко вярващ. Колко е хубаво да срещнеш някого, който размишлява над такива текстове. Аз бях написал един текст, свързан с това прераждане и съм го публикувал тук - в Откровения:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=325673

    Но тези влизания и излизания, които Господ-Бог ще пази отсега нататък, понякога могат да бъдат свързани и с отделянето на душата от тялото и нейните странствания /както в романа на Джек Лондон "Скитникът между звездите"/. Известно е, че душата е свързана с тялото посредством т.нар. Соломонова /сребърна/ нишка /или верижка и жица/. Ако тя се скъса, което става след смъртта, душата окончателно и безвъзвратно напуска тялото. Насън нерядко душата спонтанно напуска тялото, но Соломоновата нишка я държи и това позволява прибирането й. Все пак "отворите" през които излиза и влиза обратно душата се охраняват от Пазача на прага и от други сили. Те играят ролята на Кулата на летищата, която контролира излитането и приземяването на самолета. А онова, което води душата в нейния полет е Ангелът й хранител /или в съвременната терминология на Робърт Мънроу (в книгата му "Пътувания извън тялото" е т.нар. инспейс/. За опасностите, които дебнат душата при опити на някои смелчаци да я отделят от тялото в будно състояние, свидетелства един великолепен разказ на Хърбърт Уелс.

    Благодаря ти, Стойна за това прекрасно включване и за добронамереното и рядко хубаво отношение към текстовете ми и изложените в тях мисли!

    Сърдечен поздрав: Мисана
  • "Възможно ли е да съм бил
    преди да се родя,
    а раждането да е сингулярната обратност.
    Обърнат вектор в друго време......"

    В псалом 121, стих 7 и 8 е записано:
    "Господ ще те пази от всяко зло, той ще пази душата ти.
    Господ ще пази излизането и влизането ти отсега и довека."
    Къде ще влиза и излиза душата ни.Това не ви ли говори за прераждане?
    Много често съм се замислила над тези два стиха.
    Радвам се, че има с ного да го споделя и попитам!Благодаря, че те има! Желая лека вечер!
  • 1. Благодаря за вниманието, Анна! Парсекът е свързан с определено число светлинни години. И ти и аз знаем точно с колко /а който не знае кликва в Гугъл и научава/. А една светлинна година е разстоянието, което пропътува светлината за време от една година. В случая предполагам, че си смутена от това, че съм казал милиарди километри, а това е по малко /на пръв поглед/ от десет на ента парсека. Но драга, Анна, нали разбираш, че в стихотоворение не е хубаво да се употребяват по-големи числа от милиарди /за километри/. Това /с употребата на "милиарди километри"/ никак не е страшно, защото може да са милиарди милиарди...милиарди километри.
    Това означава пак милиарди километри, нали? Както виждаш всичко си е наред и по отношение на мерните единици. Изобщо вързани са добре нещата от научна гледна точка. Иначе не бих постнал в този вид стиха.

    Признателен съм ти, че повдигна темата, за да може превантивно да изясня този пункт от стихотворението.

    Лека вечер!

    2. Благодаря ти, Росица! Тук сме на едно и също мнение, както предполагам и за много други неща.

    Сърдечен поздрав и хубава неделя, с последваща нова седмица!
  • Всичко е възможно! Със сигурност раждането е "сингулярната обратност". Поздравления за поредната интригуваща творба!
Предложения
: ??:??