27.09.2014 г., 18:39  

По Робърт Шекли

1.2K 1 12

Сега съм конфиналност

на пъстър низ от силуети

в кълбо от сенки.

Морето на илюзиите спи,

облегнато на лунната дъга.

Космическо мълчание

задава гамата от непонятности,

облъчващи един самотен аз.

Разголената крайност

е само вик

в предверие-тунел

на непокварена реалност,

която предстои.

Спиралата на охлюв

(от ухото ми стърчащ)

навътре в черепа

запътил се.

Възможно ли е

просто да ме няма...?

Да гледам отстрани

на себе си

в измислен свят,

който само със издишване се мери.

Възможно ли е да съм бил

преди да се родя,

а раждането да е сингулярната обратност.

Обърнат вектор в друго време

сред медузите-звезди

със пипала-лъчи към мен протегнати.

Копривни клетки

на милиарди километри

(на десет на ента парсека)

с 0,999...

вероятност...?

...Въпросите,

които вечно ще задавам,

дори в последния възможен свят

от разказа на Робърт Шекли.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет, Даниеле! Стихът е сложен и за мен по отношение на обясняване.

    Хубав уикенд!
  • Благодаря ти, Райна, за високата оценка и за този невероятен коментар.
    Силно ме трогна с вниманието си. И веднага искам да ти кажа:
    Обладаваш удивителна мъдрост. Но не следва да се учудвам, защото иначе фантастичната поезия, която пишеш, нямаше просто да съществува!

    Първата мисъл на Шекли, си обяснявам с това, че една наша компонента живее винаги извън вселената. И именно чрез нея можем успешно да опознаем цялата вселена, след време "делта те", разбира се. Но тази си компонента трудно ще опознаем, защото наблюдателят трябва да опознае себе си. Това означава, че висшата перцепторна функция се опитва да извърши авторефлексия. Но тогава тя просто се саморазпада.

    Втората мисъл на Шекли крие по-сложен "казус". И тук не съм съвсем сигурен, дали неговото виждане съвпада с истината. Защото слизайки към "дъното" на материята, ние всъщност, за да сме адекватни на онова, което наблюдаваме, следва да "пробудим" в нас една омнипотентност. Така нещата вече дори напускат диалектиката и отиват към омнилектиката.

    За мен е важно онова, което казваш на финала на коментара си. А то е Хорациевото Carpe Diem /Сграбчи мига/. Наистина, много точно отбелязваш, че една сянка ни дели от смъртта. И Пиндаровото възклицание: "Сън на сянка е човекът!" е именно в този дух.

    Твърде кратък е животът, за да може да си позволим лукса да се задълбочим върху него и твърде безсмислен, ако не направим опит за това!

    Прегръщам те, мило момиче, за тези великолепни разсъждения! Ти винаги ме караш да се замислям дълбоко и да се стремя да достигна до дъното на кладенеца на Прозрението.
  • Благодаря ти, Али! Трогнат съм от вниманието ти и от хубавите ти думи.

    Пожелавам ти една хубава и вдъхновена нова седмица!
  • Космическо мълчание,гама от непонятности, въпроси...
    Възможно е да е така, вероятно се е доближил до истината търсещият и неспокоен дух. Чувството за самота е смразяващо...
    Поздравления!
  • Благодаря, Никола! Трогнат съм от хубавите думи.

    Бог здраве да ти дава, за да си щастлив с най-близките си хора и да ни радваш с хубавата си поезия!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...