По-силно от мъката
Бездиханен стон
и мъртва тишина.
Мрачна вечер,
Всичко е в мъгла.
Дрехите просмукани от влага
и студ сърцето стяга.
А някога бе топло и приятно.
Ще се върне ли туй време,
някога обратно?
За другите не е така,
те не са загубили във битка с любовта
С живота аз се сбих!
И исках да ви кажа…..ПОБЕДИХ!
Но уви!
Не туй се случи.
Там някога,
преди,
тя беше мила,
нежна и чаровна,
ухаеше на утринни цветя,
но болестта бе силна и отровна
отне ми я!
Сега живея…
Останах като пеперуда без крила.
И не искам да умра,
защото споменът за нея
ще е жив единствено така!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Николова Все права защищены
