По-силно от всичко

10 июл. 2019 г., 23:04

Поэзия

544 5 4

По-силно от всичко

Искам да опиша красотата ти,
да вярвам, че ще бъда съвършенство.
Но думите ми леко отлетяха,
прегърнаха ме в спомен и изчезнах.

Гледам полудялото ни спускане
по слънчевата нишка на безкрая.
Без теб съм прекалено ранобудна
и утрото с почуда ни разтваря.

Пътя си чертая като птиците,
рисувам и разпявам тишините.
Надеждата на цвят деня разтича,
в часовника сърцето ми пониква.

Мисля, че съм вятъра в косата ти,
тревогите са сладки диви круши.
По пясъка на нота се разтапя
безкрайното ми търсене на суша.

Обич моя, сутрин съм невидима
и жадна се разливам в топлината.
По тънък лъч душата си достигам,
но - нямам сили, после се унасям.

Ти си ми надеждата за бъдеще
и срещата ми с теб е малък облак.
Сълзите търсят как да те удържам,
сънувам ни под сенчиците обли.

Нещо не достига за приятелство,
за влюбена история, за болка,
за глад в сърце, душа или пък тяло,

за липсите. С теб вече съм свободна.

Свързани произведения

Niki_art (Николай Василев)

2019-07-11T11:48:49+03:00

Много красив стих Йоана!
Поздрави!
DPP (SMooth)

2019-07-11T09:36:32+03:00

Красиво!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2019-07-11T06:36:30+03:00

Харесва ми!
vega666 (Младен Мисана)

2019-07-10T23:15:04+03:00

Това е поезията по-силна от всичко, което прочетох тук в днешния ден. Жива и искряща, като бенгалски огън. Без рутинерство и структуралистични похвати. Поезия извираща от пукнатината на сърцето. Поезия на дивия и волен порив на душата, в която мисълта се оглежда плахо с булчински одежди. Ще ми се да дам една извадка - поетично ОКО на творбата:

"Обич моя, сутрин съм невидима и жадна се разливам в топлината.
По тънък лъч душата си достигам, но - нямам сили, после се унасям.
Ти си ми надеждата за бъдеще и срещата ми с теб е малък облак.
Сълзите търсят как да те удържам, сънувам ни под сенчиците обли.
Нещо не достига за приятелство, за влюбена история, за болка,
за глад в сърце, душа или пък тяло, за липсите. С теб вече съм свободна."

Йоана, Бог ти е дал невероятна поетична дарба. От теб се иска само да я следваш. Тя ще те изведе високо над мъглите на Тамаса, в синевата на най-високото поетично небе!