По-силно от всичко
По-силно от всичко
Искам да опиша красотата ти,
да вярвам, че ще бъда съвършенство.
Но думите ми леко отлетяха,
прегърнаха ме в спомен и изчезнах.
Гледам полудялото ни спускане
по слънчевата нишка на безкрая.
Без теб съм прекалено ранобудна
и утрото с почуда ни разтваря.
Пътя си чертая като птиците,
рисувам и разпявам тишините.
Надеждата на цвят деня разтича,
в часовника сърцето ми пониква.
Мисля, че съм вятъра в косата ти,
тревогите са сладки диви круши.
По пясъка на нота се разтапя
безкрайното ми търсене на суша.
Обич моя, сутрин съм невидима
и жадна се разливам в топлината.
По тънък лъч душата си достигам,
но - нямам сили, после се унасям.
Ти си ми надеждата за бъдеще
и срещата ми с теб е малък облак.
Сълзите търсят как да те удържам,
сънувам ни под сенчиците обли.
Нещо не достига за приятелство,
за влюбена история, за болка,
за глад в сърце, душа или пък тяло,
за липсите. С теб вече съм свободна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
