24 июл. 2022 г., 15:28

По склона на златния юли

550 6 18

По склона на златния юли

препуска табун от коне.

Те цвилят от радост, не чу ли?

Свободни са, кой ще ги спре!

 

Нагазват из тучни поляни,

на сянка отмарят за миг,

напред хоризонтът ги кани

и пътят се шири открит.

 

Реките им носят прохлада,

копитата хвърлят искри.

Тревата, зелена и млада,

след тях от възбуда трепти.

 

Развяват се буйните гриви,

в небето проблясва светлик,

от утрото свежест отпиват.

Животът е просто велик!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко красиво си описала месец юли!!! Благодаря ти за удоволствието да прочета това разкошно стихотворение!
  • Чудесно е!
  • Прекрасно !
    Поздрави за творбата !
  • Чудесни стихове за свободата!
  • Благодаря, Миленка!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....