24.07.2022 г., 15:28

По склона на златния юли

536 6 18

По склона на златния юли

препуска табун от коне.

Те цвилят от радост, не чу ли?

Свободни са, кой ще ги спре!

 

Нагазват из тучни поляни,

на сянка отмарят за миг,

напред хоризонтът ги кани

и пътят се шири открит.

 

Реките им носят прохлада,

копитата хвърлят искри.

Тревата, зелена и млада,

след тях от възбуда трепти.

 

Развяват се буйните гриви,

в небето проблясва светлик,

от утрото свежест отпиват.

Животът е просто велик!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко красиво си описала месец юли!!! Благодаря ти за удоволствието да прочета това разкошно стихотворение!
  • Чудесно е!
  • Прекрасно !
    Поздрави за творбата !
  • Чудесни стихове за свободата!
  • Благодаря, Миленка!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...