По следите на Изгубеното време...
Веднъж, в магична люлякова вечер
застанал сам пред морската стихия,
замислих се как Времето изтече
в нелепата житейска залисѝя...
... Назад блещукат спомените слабо
и гаснат бавно кáто вощеници,
напред в мъгла – очаквания само
подплашени отлитат кáто птици...
Но по следите тръгнали обратно
дали ще стигнем взривното Начало
до Оня миг когато вероятно
и Времето от взрив се е създало?...*
Опитвах се да разбера проблема:
защо това, което е невидимо
в следите на Изгубеното време –
остава във Душите ни завинаги...
От този Свят ли са и те самите
илѝ от Други светове дошли са:
–да минем на Живота по следите –
и нас, и тях една една Съдба ориса...
Обаче те към други хоризонти
през Вечността нататък продължават,
и може би космическо самотни,
за Миналото време съжаляват!...
Но спомените са имагинерни
и Времето без жалост ги изтрива –
след тях остават просто: „Дупки черни”**
без „втори шанс”, без „нова перспектива”.
Изгубили из лунните полета
и любовта – в следите ѝ неясни
се движим по инерция полека
пак с яростни... Но разпиляни страсти...
Не бродим нощем в транс при пълнолуние,
звезди със свои думи не наричаме –
китарите останали без струни
мълчат за всичко дето сме обичали!...
Ръждата на забравата разяжда,
но онова, което е от злато
през Времето остава да подклажда
пак огънят на страстите чудато...
... В следите на Изгубеното време
и днес се влачи цялото човечество:
и там – във не избраните дилеми –
е спастрило инстинкта за Отечество...
В изгубеното Време на войнѝте
(обаче без възможност за възкръсване !)
по бранните поля навек съдбите
на вóйните загинали са пръснати...
Понякога объркваме следите
конвойно през изминалото Време
и напосоки мъкнем се в мъглите:
от толкова мечти обезверени...
Възможно е да ги изгубим даже
и някак си олекваме в забрава,
че гравитацията ще откаже
да ни държи във този свят тогава...
А друг за нас не е предвиден още,
мечтите ни – проект са невъзможен
и за това броим звездите нощем
с фантазиите за живот отложен...
* * * * * * * * * *
... Мечти и мисли хванати в капана
на размечтана люлякова вечер,
а недостъпно пак зад мен остана:
Изгубеното време с дъх на Вечност!...
01.06.2919.
*преди 13.8 милрд. години Големият взрив
е създал времето и пространсвото.
**космически обекти с чудовищна гравитация,
която улавя дори и светлината.
© Коста Качев Все права защищены
Благодаря за възможността да чета творбите ти!