По следите на Изгубеното време...

Веднъж, в магична люлякова вечер

застанал сам пред морската стихия,

замислих се как Времето изтече

в нелепата житейска залисѝя...

... Назад блещукат спомените слабо

и гаснат бавно кáто вощеници,

напред в мъгла – очаквания само

подплашени отлитат кáто птици...

Но по следите тръгнали обратно

дали ще стигнем взривното Начало

до Оня миг когато вероятно

и Времето от взрив се е създало?...*

Опитвах се да разбера проблема:

защо това, което е невидимо

в следите на Изгубеното време –

остава във Душите ни завинаги...

От този Свят ли са и те самите

илѝ от Други светове дошли са:

–да минем на Живота по следите –

и нас, и тях една една Съдба ориса...

Обаче те към други хоризонти

през Вечността нататък продължават,

и може би космическо самотни,

за Миналото време съжаляват!...

Но спомените са имагинерни

и Времето без жалост ги изтрива –

след тях остават просто: „Дупки черни”**

без „втори шанс”, без „нова перспектива”.

Изгубили из лунните полета

и любовта – в следите ѝ неясни

се движим по инерция полека

пак с яростни... Но разпиляни страсти...

Не бродим нощем в транс при пълнолуние,

звезди със свои думи не наричаме –

китарите останали без струни

мълчат за всичко дето сме обичали!...

Ръждата на забравата разяжда,

но онова, което е от злато

през Времето остава да подклажда

пак огънят на страстите чудато...

... В следите на Изгубеното време

и днес се влачи цялото човечество:

и там – във не избраните дилеми –

е спастрило инстинкта за Отечество...

В изгубеното Време на войнѝте

(обаче без възможност за възкръсване !)

по бранните поля навек съдбите

на вóйните загинали са пръснати...

Понякога объркваме следите

конвойно през изминалото Време

и напосоки мъкнем се в мъглите:

от толкова мечти обезверени...

Възможно е да ги изгубим даже

и някак си олекваме в забрава,

че гравитацията ще откаже

да ни държи във този свят тогава...

А друг за нас не е предвиден още,

мечтите ни – проект са невъзможен

и за това броим звездите нощем

с фантазиите за живот отложен...

* * * * * * * * * *

... Мечти и мисли хванати в капана

на размечтана люлякова вечер,

а недостъпно пак зад мен остана:

Изгубеното време с дъх на Вечност!...

01.06.2919.

*преди 13.8 милрд. години Големият взрив

е създал времето и пространсвото.

**космически обекти с чудовищна гравитация,

която улавя дори и светлината.