30 нояб. 2010 г., 12:09

По средата

679 0 0

Отиващ и пристигащ в различни светове,

дирите ти не мога да последвам.

Тъй много, прекалено разнолики са те.

 

Една ме тласкаше напред-назад,

 друга съзрях и се хвърлих по нея

 и така попаднах в жесток кръговрат.

 

Търсех начало на самото начало,

но краят стоеше пред нищото, там

всичко разделено се беше събрало.

 

И сякаш времето спря, за секунда-две

зърнах онова, що желаех силно,

а после търсенето пак дойде.

 

Бягах и не спирах, гоних и крещях,

но сега тук ще остана, по средата,

където за първи път те видях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любена Стоименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...