30 нояб. 2010 г., 12:09

По средата

681 0 0

Отиващ и пристигащ в различни светове,

дирите ти не мога да последвам.

Тъй много, прекалено разнолики са те.

 

Една ме тласкаше напред-назад,

 друга съзрях и се хвърлих по нея

 и така попаднах в жесток кръговрат.

 

Търсех начало на самото начало,

но краят стоеше пред нищото, там

всичко разделено се беше събрало.

 

И сякаш времето спря, за секунда-две

зърнах онова, що желаех силно,

а после търсенето пак дойде.

 

Бягах и не спирах, гоних и крещях,

но сега тук ще остана, по средата,

където за първи път те видях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любена Стоименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...