30.11.2010 г., 12:09

По средата

675 0 0

Отиващ и пристигащ в различни светове,

дирите ти не мога да последвам.

Тъй много, прекалено разнолики са те.

 

Една ме тласкаше напред-назад,

 друга съзрях и се хвърлих по нея

 и така попаднах в жесток кръговрат.

 

Търсех начало на самото начало,

но краят стоеше пред нищото, там

всичко разделено се беше събрало.

 

И сякаш времето спря, за секунда-две

зърнах онова, що желаех силно,

а после търсенето пак дойде.

 

Бягах и не спирах, гоних и крещях,

но сега тук ще остана, по средата,

където за първи път те видях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любена Стоименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...