30 nov 2010, 12:09

По средата

  Poesía » Otra
677 0 0

Отиващ и пристигащ в различни светове,

дирите ти не мога да последвам.

Тъй много, прекалено разнолики са те.

 

Една ме тласкаше напред-назад,

 друга съзрях и се хвърлих по нея

 и така попаднах в жесток кръговрат.

 

Търсех начало на самото начало,

но краят стоеше пред нищото, там

всичко разделено се беше събрало.

 

И сякаш времето спря, за секунда-две

зърнах онова, що желаех силно,

а после търсенето пак дойде.

 

Бягах и не спирах, гоних и крещях,

но сега тук ще остана, по средата,

където за първи път те видях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любена Стоименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...