Nov 30, 2010, 12:09 PM

По средата

  Poetry » Other
676 0 0

Отиващ и пристигащ в различни светове,

дирите ти не мога да последвам.

Тъй много, прекалено разнолики са те.

 

Една ме тласкаше напред-назад,

 друга съзрях и се хвърлих по нея

 и така попаднах в жесток кръговрат.

 

Търсех начало на самото начало,

но краят стоеше пред нищото, там

всичко разделено се беше събрало.

 

И сякаш времето спря, за секунда-две

зърнах онова, що желаех силно,

а после търсенето пак дойде.

 

Бягах и не спирах, гоних и крещях,

но сега тук ще остана, по средата,

където за първи път те видях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любена Стоименова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...