По стълбите

23 июн. 2013 г., 16:44

Поэзия » Любовная

531 0 2

Като жена, оценила и знаеща своята стойност,

по един заучено–очарователен начин

се усмихваш на всеки и знаеш - ще те запомнят,

а някои дори ще започнат градеж

на пясъчни замъци.

Като мъж, прехвърлил отдавна христовата,

време нямам за дълги надежди и празни закачки.

Замислям се вече - преди да нагазя в дълбокото

и само когато съм сигурен в себе си -

скачам.

Тъй че и за напред - с дежурна усмивка ще подминавам

стъпалото на кратките съдържателни погледи.

Аз вече казах, че искам!!!... А за тебе остава -

да ме препънеш...

Ако трябва - дори ще ти помогна!!!...