По стълбите
Като жена, оценила и знаеща своята стойност,
по един заучено–очарователен начин
се усмихваш на всеки и знаеш - ще те запомнят,
а някои дори ще започнат градеж
на пясъчни замъци.
Като мъж, прехвърлил отдавна христовата,
време нямам за дълги надежди и празни закачки.
Замислям се вече - преди да нагазя в дълбокото
и само когато съм сигурен в себе си -
скачам.
Тъй че и за напред - с дежурна усмивка ще подминавам
стъпалото на кратките съдържателни погледи.
Аз вече казах, че искам!!!... А за тебе остава -
да ме препънеш...
Ако трябва - дори ще ти помогна!!!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
