Jun 23, 2013, 4:44 PM

По стълбите 

  Poetry » Love
532 0 2

Като жена, оценила и знаеща своята стойност,

по един заучено–очарователен начин

се усмихваш на всеки и знаеш - ще те запомнят,

а някои дори ще започнат градеж

на пясъчни замъци.

 

Като мъж, прехвърлил отдавна христовата,

време нямам за дълги надежди и празни закачки.

Замислям се вече - преди да нагазя в дълбокото

и само когато съм сигурен в себе си -

скачам.

 

Тъй че и за напред - с дежурна усмивка ще подминавам

стъпалото на кратките съдържателни погледи.

Аз вече казах, че искам!!!... А за тебе остава -

да ме препънеш...

Ако трябва - дори ще ти помогна!!!...




© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??