27 окт. 2011 г., 14:50

По стъпките на лятото

758 0 7

По стъпките на лятото

 

Пясъчни целувки тихо стенат

в сини бездни - маски от сатен.

На онзи бряг в мечтаната постеля

гръмовните вълни отекват в плен.

 

И блъскат своя пристан полудял

с най-тънкия живец на своите жили.

Сякаш и светът днес им е дал

огън във мечтите многокрили.

 

Морето пази вечните им вопли

за слънце, страст и бурни мигове.

С разпилени песъчинки в нощи топли

под мастиленото гаснещо небе.

 

И днес пулсира бясно есента

с агонизиращия пукот на щурците.

В коридор от златни, хрупкави листа

в своя вечен ход през призмата на дните.

 

После мрак душите ще превземе

под лунен сърп, приплъзнал бяла сянка.

Вълните ще изплачат своето време -

солени дни и жарка морска пяна.

 

А когато в миг завият ветровете

в синьоледен шепот над света.

Резонно ще се сгушат бреговете

в най-мрачните, бездънните недра.

 

Лятото прогонено ще стене

с кадифени пръсти, огън, светлина.

И само стъпки в пясъка ще вземе

след последната пронизваща сълза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галена Върбева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...