27.10.2011 г., 14:50

По стъпките на лятото

764 0 7

По стъпките на лятото

 

Пясъчни целувки тихо стенат

в сини бездни - маски от сатен.

На онзи бряг в мечтаната постеля

гръмовните вълни отекват в плен.

 

И блъскат своя пристан полудял

с най-тънкия живец на своите жили.

Сякаш и светът днес им е дал

огън във мечтите многокрили.

 

Морето пази вечните им вопли

за слънце, страст и бурни мигове.

С разпилени песъчинки в нощи топли

под мастиленото гаснещо небе.

 

И днес пулсира бясно есента

с агонизиращия пукот на щурците.

В коридор от златни, хрупкави листа

в своя вечен ход през призмата на дните.

 

После мрак душите ще превземе

под лунен сърп, приплъзнал бяла сянка.

Вълните ще изплачат своето време -

солени дни и жарка морска пяна.

 

А когато в миг завият ветровете

в синьоледен шепот над света.

Резонно ще се сгушат бреговете

в най-мрачните, бездънните недра.

 

Лятото прогонено ще стене

с кадифени пръсти, огън, светлина.

И само стъпки в пясъка ще вземе

след последната пронизваща сълза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Върбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...