27.10.2011 г., 14:50

По стъпките на лятото

753 0 7

По стъпките на лятото

 

Пясъчни целувки тихо стенат

в сини бездни - маски от сатен.

На онзи бряг в мечтаната постеля

гръмовните вълни отекват в плен.

 

И блъскат своя пристан полудял

с най-тънкия живец на своите жили.

Сякаш и светът днес им е дал

огън във мечтите многокрили.

 

Морето пази вечните им вопли

за слънце, страст и бурни мигове.

С разпилени песъчинки в нощи топли

под мастиленото гаснещо небе.

 

И днес пулсира бясно есента

с агонизиращия пукот на щурците.

В коридор от златни, хрупкави листа

в своя вечен ход през призмата на дните.

 

После мрак душите ще превземе

под лунен сърп, приплъзнал бяла сянка.

Вълните ще изплачат своето време -

солени дни и жарка морска пяна.

 

А когато в миг завият ветровете

в синьоледен шепот над света.

Резонно ще се сгушат бреговете

в най-мрачните, бездънните недра.

 

Лятото прогонено ще стене

с кадифени пръсти, огън, светлина.

И само стъпки в пясъка ще вземе

след последната пронизваща сълза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Върбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...