По стъпките на Скитникът Евреин*...
По стъпките на Скитникът Евреин*...
„ Да няма мир за тебе и вечно сам в нощта
да скиташ, докогато се върна пак в света!”
Николай Лилиев
„ Ахасфер”
... Легендата отдавна е позната:
на Хълма Кръста и до днес кърви
и вечно изпреварвайки Съдбата
един човек през Времето върви...
Той, някога наказан със безсмъртие,
върви пред нас и първи е на ход,
а ние правим плахите си стъпки
след него на Човешкият живот...
Уверено твърдим, че е безкрайно,
но Времето по-малко е от миг
(това за нас!...), а другото е тайна
и в лунна нощ- мечта на романтик...
Но всеки миг крадем си от Безкрая,
и вмъкваме Историята там,
и знаем, че Животът ни това е:
изстрадан, преосмислян, изживян...
Смаляваме до нашите мащаби
Безкрая: до столетия, до дни,
понеже сме и смъртни, и сме слаби
невидими в Безброя от звезди!...
И то си е, Човешкото ни време,
но даже и заченато със Взрив,
във сетивата ни ограничени
за него няма Образ приемлив...
И то за нас фактически започва
от раждането, с Първият ни вик,
а Любовта е благодатна почва,
понеже е на Оня взрив връстник!...
И след това Човешката безкрайност
редува и падение и връх-
щом Първата целувка ни омае,
но свършва и с последният ни дъх!...
... А стъпките на Скитникът Евреин
примамно обещават Вечността,
но ние нямаме права над нея-
тя нам е обещана след смъртта!...
Живеем ли и в друго Измерение?...
Подробностите Бог ни е спестил...
Един възкръснал!... Мъчи ни съмнение
понякога: „А той далѝ е бил?...”
А девствено кастрирани монаси
и в лоното на своя манастир
от Скитника се плашат във съня си
и нямат от кошмарите си мир...
Сега живеем, а пред нас неясно
е Бъдещето: хаос от мечти...
В очакването всичко е прекрасно,
но всеки миг оказва се: „преди”...
Тъй в спомените нямаме проблеми,
но те са си живот на заден ход
и винаги са в миналото Време-
изгубено за нашият Живот!...
И този миг, във който разсъждавам,
е вече спомен, минал безвъзврат...
Оказва се: Животът ни минава
необясним... И скрива се назад...
А миналото е възпоминание
и спомените са каквито са...
... Те някога били са и мечтание
и нежни пръсти в нечия коса...
От нас, за жалост, нищо не зависи:
от Разума ни, или от Страстта
и тъй във правила от друг разписани-
мълчи необяснимо Вечността!...
Когато преживяното е спомен
и Времето дори назад тече
оказва се е даже вероломен
Животът, който лудо ни влече...
... Легендата от Хълма си остава,
дори без Кръст там Времето кървѝ-
забравило ни то си продължава...
...........................................................
... А Скитникът Евреин си върви...
Коста Качев,
*само за тези, които не знаят: Ахасфер (Скитникът
Евреин) отказал на Исус Христос да отдъхне пред дома
му и да му даде вода, когато Исус носел кръста си към
Голгота.Тогава Христос му казал: „ Ти ще бъдеш скит-
ник по земята, докато аз се върна”. Ахасфер веднага
тръгнал, подтикван от непреодилима сила и до днес се
скита непрестанно, безсмъртен и без да има време и
място за отдих.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
