По стъпките на Скитникът Евреин*...

                                             „ Да няма мир за тебе и вечно сам в нощта

                                               да скиташ, докогато се върна пак в света!”

                                                                               Николай  Лилиев

                                                                                  „ Ахасфер”

... Легендата отдавна е позната:

на Хълма Кръста и до днес кърви

и вечно изпреварвайки Съдбата

един човек през Времето върви...

Той, някога наказан със безсмъртие,

върви пред нас и първи е на ход,

а ние правим плахите си стъпки

след него на Човешкият живот...

Уверено твърдим, че е безкрайно,

но Времето по-малко е от миг

(това за нас!...), а другото е тайна

и в лунна нощ- мечта на романтик...

Но всеки миг крадем си от Безкрая,

и вмъкваме Историята там,

и знаем, че Животът ни това е:

изстрадан, преосмислян, изживян...

Смаляваме до нашите мащаби

Безкрая: до столетия, до дни,

понеже сме и смъртни, и сме слаби

невидими в Безброя от звезди!...

И то си е, Човешкото ни време,

но даже и заченато със Взрив,

във сетивата ни ограничени

за него няма Образ приемлив...

И то за нас фактически започва

от раждането, с Първият ни вик,

а Любовта е благодатна почва,

понеже е на Оня взрив връстник!...

И след това Човешката безкрайност

редува и падение и връх-

щом Първата целувка ни омае,

но свършва и с последният ни дъх!...

... А стъпките на Скитникът Евреин

примамно обещават Вечността,

но ние нямаме права над нея-

тя нам е обещана след смъртта!...

Живеем ли и в друго Измерение?...

Подробностите Бог ни е спестил...

Един възкръснал!... Мъчи ни съмнение

понякога: „А той далѝ е бил?...”

А девствено кастрирани монаси

и в лоното на своя манастир

от Скитника се плашат във съня си

и нямат от кошмарите си мир...

Сега живеем, а пред нас неясно

е Бъдещето: хаос от мечти...

В очакването всичко е прекрасно,

но всеки миг оказва се: „преди”...

Тъй в спомените нямаме проблеми,

но те са си живот на заден ход

и винаги са в миналото Време-

изгубено за нашият Живот!...

И този миг, във който разсъждавам,

е вече спомен, минал безвъзврат...

Оказва се: Животът ни минава

необясним... И скрива се назад...

А миналото е възпоминание

и спомените са каквито са...

... Те някога били са и мечтание

и нежни пръсти в нечия коса...

От нас, за жалост, нищо не зависи:

от Разума ни, или от Страстта

и тъй във правила от друг разписани-

мълчи необяснимо Вечността!...

Когато преживяното е спомен

и Времето дори назад тече

оказва се е даже вероломен

Животът, който лудо ни влече...

... Легендата от Хълма си остава,

дори без Кръст там Времето кървѝ-

забравило ни то си продължава...

...........................................................

... А Скитникът Евреин си върви...

Коста Качев,

*само за тези, които не знаят: Ахасфер (Скитникът

Евреин) отказал на Исус Христос да отдъхне пред дома

му и да му даде вода, когато Исус носел кръста си към

Голгота.Тогава Христос му казал: „ Ти ще бъдеш скит-

ник по земята, докато аз се върна”. Ахасфер веднага

тръгнал, подтикван от непреодилима сила и до днес се

скита непрестанно, безсмъртен и без да има време и

място за отдих.