28 июл. 2010 г., 22:59

По течението

617 0 0

По течението

 

Във време на страх и нищета

грозна става твоята душа.
Пред избора 
или ти да умреш, 
или другите да издадеш 
ти избираш другите да предадеш. 
Пред свободата на смъртта ти избираш 
покорството и братството на доброволните сърца. 
Носиш се сред мрака на нощта 
без цел без светлина, 
а наоколо безброй лица,
вперили поглед в твоята душа.
Не намираш сили за борба,
страх обзема теб сега, 
сама е твоята душа. 
Думи прокобни, мисли неприветни, 
шепот сладък, но кратък, 
мигове страшни, викове ясни 
глухо отекват в нощта. 
Малко ти остава от пътя към вечността, 
към вечния сън на смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христомир Лазаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...