28 июл. 2010 г., 22:59

По течението

613 0 0

По течението

 

Във време на страх и нищета

грозна става твоята душа.
Пред избора 
или ти да умреш, 
или другите да издадеш 
ти избираш другите да предадеш. 
Пред свободата на смъртта ти избираш 
покорството и братството на доброволните сърца. 
Носиш се сред мрака на нощта 
без цел без светлина, 
а наоколо безброй лица,
вперили поглед в твоята душа.
Не намираш сили за борба,
страх обзема теб сега, 
сама е твоята душа. 
Думи прокобни, мисли неприветни, 
шепот сладък, но кратък, 
мигове страшни, викове ясни 
глухо отекват в нощта. 
Малко ти остава от пътя към вечността, 
към вечния сън на смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христомир Лазаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...