Jul 28, 2010, 10:59 PM

По течението

  Poetry » Civic
608 0 0

По течението

 

Във време на страх и нищета

грозна става твоята душа.
Пред избора 
или ти да умреш, 
или другите да издадеш 
ти избираш другите да предадеш. 
Пред свободата на смъртта ти избираш 
покорството и братството на доброволните сърца. 
Носиш се сред мрака на нощта 
без цел без светлина, 
а наоколо безброй лица,
вперили поглед в твоята душа.
Не намираш сили за борба,
страх обзема теб сега, 
сама е твоята душа. 
Думи прокобни, мисли неприветни, 
шепот сладък, но кратък, 
мигове страшни, викове ясни 
глухо отекват в нощта. 
Малко ти остава от пътя към вечността, 
към вечния сън на смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христомир Лазаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...