По този мост...
П О Т О З И М О С Т...
На една прекрасна българка,
която се казва Гергана
Когато тръгнем с теб по този мост,
по който светлината слиза в ада,
аз ще забравя всяка земна злост
и ще те срещна - хубава и млада.
Ще те посрещна без фанфарен звън
и без салют от празнични ракети,
като фея от вълшебен сън,
с едно-едничко много малко цвете.
А погледът ти в мрака ще ми свети,
онази струна нежност ще разлива...
И ще ме чуят всичките поети,
когато шепна: "Миг, не си отивай!"
Ще полетим към онзи Свят за двама,
ще се топя до пълна изнемога,
а ти ще си иконата ми в Храма
на преродена, родна Белонога!
ПОСЛЕПИС: Името на вдъхновителката се пази, завинаги
записано със златни букви в сърцето и душата на автора.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Христов Все права защищены
